Blue Rose

Странно как кърви душата...Като кървав залез... или кървава симфония...И парченцата й пасват като пъзел. От разбитото й правя сал. Наместо кораб.
 
ИндексCalendarGalleryВъпроси/ОтговориТърсенеРегистрирайте сеПотребителиПотребителски групиВход
Share | 
 

 Любими стихове

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
BLUE_ROSE
Admin
Admin


Female
Брой мнения: 299
Age: 31
Registration date: 28.06.2007

ПисанеЗаглавие: Любими стихове   Пон Юли 02, 2007 11:18 am

Споделете любимите си стихове

_________________


Последната промяна е направена от на Вто Юли 03, 2007 5:30 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://bluerose.forumotion.com
angel4e_f
Модератор
Модератор


Female
Брой мнения: 54
Age: 21
Registration date: 01.07.2007

ПисанеЗаглавие: когато си отиваш...   Пон Юли 02, 2007 4:11 pm

Това е първия стих във форума...Но наистина е прекрасен...:!: :!: :!:

когато си отиваш...


Когато си отиваш,те намразвам,
намразвам всяка твоя тиха стъпка...
Когато си отиваш аз от тебе се отказвам,
аз искам с думи да ме галиш...и с усмивка...

Недей ми давай половин прегръдка,
не казвай толкова измъчени слова.
А ме отпивай бавно,като смела глътка,
която блясък носи в твоята мъгла...

Защо ли те намразвам?!Няма смисъл!
Ти сам живееш във измислен свят!
А сутрин се събуждаш със нелепа мисъл,
да се превърнеш за мен в непознат!

А как кажи ми,как ще можеш?
Кажи така ли се превръщаш във неискан?
Когато със измислиците си ме тревожиш
и изтръгваш от душата вик подтискан...

Не ще да можеш,но ме забрави!
Ще те забравя аз самата!
Ще се измъчвам,много ще боли,
но този път завинаги ще те изпратя до вратата!

Когато те изпращам ме обзема,
едно ужасно чувство на тревога,
аз знам-ще бъде най-последно...
и да те върна повече не мога.

Когато си отиваш ми е трудно да забравя,
онези нощи пълни със надежда.
И знам-не мога нищо да направя-
дори да се обърнеш и да ме погледнеш.

Знам,бавничко ще преживея таз раздяла,
ще се откъсна от усмивката ти нежна,
и мойта се надявам да е оцеляла,
когато се завърнеш в зима снежна...

Когато си отиваш няма да те моля!
Отивай си-така е най-добре!
И ще ти кажа днес последно сбогом,
макар да съм белязана завинаги от твоите ръце
by Not in love
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Dalyana
Експерт
Експерт


Female
Брой мнения: 123
Registration date: 03.07.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Любими стихове   Чет Юли 05, 2007 9:38 am

Имам неприлично много любими стихове Smile
Ето един от тях:

Синьо

Аз не знам каква божия милост
тази вечер преплете пътеките ни.
Но е топло в очите ти - синьо,
а навън оголяха дърветата
и треперят студените клони
като пръсти, забравили ласките,
и ухае на есен.
Октомври -
а е топло в очите ти -
страстно.
Юли радостно плиска в очите ти.
И ме търси дланта на морето.
Ти си целият лято и приказка,
аз от теб - цяла пясъчна - светя.
И не знам каква божия милост
през октомври преплете пътеките ни,
но е топло в очите ми - синьо.
И навън с гръм разцъфват дърветата.


Таня Пенчева

Image hosted by servimg.com
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
BLUE_ROSE
Admin
Admin


Female
Брой мнения: 299
Age: 31
Registration date: 28.06.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Любими стихове   Съб Юли 07, 2007 6:58 pm

Под веждите й няма да разсъмне...
Павлина Йосева Стоянова (pin4e)


Измислях си че може би е весела,
когато не приличаше на тъжна...
Балконът я поглеждаше надвесено,
а слънцето търкулваше се ръжено.

Обичаха се може би...но просто
във някой друг живот са се разминали.
По двора буренееше от троскот,
започваше от тук - несвършващ никъде.

А вторият ми татко много викаше,
щом вечер я изпиеше през чашите.
С бутилка полупразна се изнизваше
и ставаше на кръчми и пияници...

В неделя се отправяхме към църквата,
че гробищата са накрая...винаги.
Запалвахме сърцата си за мъртвите,
а живото почти ни се размина.

Когато се прибирахме ТЯ плачеше.
А кучетата бавно й пригласяха.
Притичвах при комшийката и сякаш
пердетата ме помнеха от някъде...

Под веждите й няма да разсъмне...
Павлина Йосева Стоянова (pin4e)

/последна част/

Пораснахме достатъчно големи,
да можем и сами да се проваляме.
Намразвайки каквото са ни взели,
за да мълчим, когато ни предават...

И всеки хвана края на въженцето,
по нишката на свойта Ариадна.
Сестра ми се превърна на... семейна.
А аз рисувах слънце над оградите.

Най-малката зад книгите изчезна...
Братлето - във двигатели и смазки.
Бензин течеше в лудите му вени.
Косата му опадваше от... каските.

Вървяха тържества. Години. Сватби.
Усмивки. Злополуки и падения.
Погребвахме надежди, двете баби...
Над покрива тежеше от антените.

А мама все плетеше. Прежди цветни...
При рибите баща ми. После - в кръчмата.
Смалиха се... изгасваха... Олекнаха.
Измислих го, защото ми се случваше...

Имам и това, което нямам...
Павлина Йосева Стоянова (pin4e)


Мама беше кратка. (Много кратка.)
Не порасна. Просто си отиде.
Нямах време да си търся вярата.
Сложиха й рокля от коприна.

Сресаха я. Точно като мене.
(силата я правеше единствена)
Толкова красиво погребение-
няма как дори да се измисли.

Мразя да запълвам празнотата й.
Имам и това, което нямам...
Дълги са годините. След датата.
Другото е кратко като мама.

Мама. За последен път.
Павлина Йосева Стоянова (pin4e)

За последен път заплака мама.
Аз мълчах, преглъщайки сълзите й.
Като свършат всички разстояния
приближаването те убива.

Сухи са без нея дъждовете.
Тишина е всяко безразличие.
Любовта не беше за мъжете ми.
Мамо, за последен път обичам.

За последен път държа ръката ти.
За последен път те наранявам.
За последен път съм дъщеря ти.
Първото. Последно преброяване.

Тръгнаха си чуждите роднини.
Гостите. Приятелите. Всички.

Мама е последната стотинка...
Плащам си със нея. За обичането.

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://bluerose.forumotion.com
BLUE_ROSE
Admin
Admin


Female
Брой мнения: 299
Age: 31
Registration date: 28.06.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Любими стихове   Съб Юли 07, 2007 6:59 pm

Невидимата връзка помежду ни
Галина Сергеева Павлова (gadina_)

Невидимата връзка помежду ни,
която ни притегляше магнитно,
с която се разбирахме без думи
и без крила успявахме да литнем...

Онази връзка дето ни помогна,
да се усещаме дори от разстояние,
така, че само поглед да ни трогне
и чувството да стане упование...

Невидимата връзка помежду ни...
съвсем наскоро видимо се скъса
и развали хармонията в струните,
принуди слънцето да се навъси...

Невидимата връзка помежду ни
изпъстри ми палитрата със сиво.
Защо с красивите неща в живота
не можем да се разделим красиво?


Тази вечер
Румяна Йорданова Симова (osi4kata)

Тази вечер няма да остана.
Утре... Утре ли? Ще видим...
Да, излишно е да правим планове
и миражни кули да издигаме.

Всяка нощ пристигах тук, събличах се
и мъждуках в черните ти вечери.
Любехме се без да се обичаме...
сутрин бяхме чужди и далечни.
Сутрин ти се втурваше да търсиш
Другата - Неповторимата,
аз - отмивах те от себе си набързо,
убедена, че съм Нелюбимата...
Дните ни зачеркваха целувките,
палили пожари в тъмното.
Нощем като луди хуквахме
да се любим чак до съмнало.

Няма да остана тази вечер...
Няма трескаво да се събличам.
Трябва да си тръгвам вече...
Тръгвам си, защото те обичам.


Търговецо...
Румяна Йорданова Симова (osi4kata)

Търговецо на бутилирани усмивки,
продай ми, моля те, една!
Да, пълнолетна съм! Наистина...
Аз съм голяма паднала звезда.
Търговецо на бутилирани усмивки,
докато падах - те видях,
погледнахме се... Ти поиска
да бутилираш моя смях.
Не ме ли помниш? Беше скоро...
Тогава носех светлина.
Сега съм погрозняла от умора,
сега съм ничия мечта.
Досети ли се? Точно аз съм!
Смалих се. Случих се на друг,
но той за мен не бе дорасъл...
Затова сега съм точно тук.
Търговецо на бутилирани усмивки,
продай ми, моля те, една!
Голяма и студена бира искам...
Аз съм измамена мечта.


Тъжни залези няма
Румяна Йорданова Симова (osi4kata)

Тъжни залези няма, поете...
Има само тъгуващи хора.
Не рисувай и днес във небето
кървав залез, спластен от умора.
Не рисувай със поглед тъгата си вечна,
нека залезът малко почине...
Наметни раменете си с празнична дреха
забрави, че ме има... Прости ми...
Забрави, че по залез прелиствахме книгите
на тържище, под тенти червени
и (преди да си иде) любовно намигаше
слънчев залез. На теб и на мене.
Не тъгувай, недей. Мене вече ме няма.
Не рисувай тъга по небето.
Намери си... Дочакай нов залез за двама.
Тъжни залези няма, поете....


Последно
Румяна Йорданова Симова (osi4kata)

Лопатите копаят моя гроб.
Сами, защото циганите плачат.
И времето препуска в див галоп
към тебе, смърт. Дали глупаците,

които съм обичала, ще ме изпратят
и ще ми хвърлят рохка пръст отгоре?
Или ще галят щърбите лопати,
преди да им поръчат нови гробове?
Дали роднините ще поделят наследството
без да си бъркат по очите?
Или заради 3 пробити тенджери
ще се намразят... Скритите
послания в тетрадките ми ще намерят ли
децата на децата на децата ми,
ще видят ли петната по тефтерите
със стиховете, на които съм заплакала,
разтърсвана от болка и носталгия,
и от любов към моите палачи...
Лопатите копаят... Катафалката
ме чака на летището... Да чака...
Когато циганите РЕЗРЕВАТ ЦИГУЛКИТЕ
и гробището се разкаля от сълзите им,
а мъртвите запеят под качулките
от мрамор и от всякакви гранити,
ще дойда горда, млада и студена
и мястото до мен ще е свободно,
на него гордостта ми ще приседне
и ще ме пази от приятели и Бога.

Душата ми...
Румяна Йорданова Симова (osi4kata)

Душата ми... Какво ли не видя!?
Насилвах я, предавах я и мамех.
Завлякох я на края на Света...
Буквално! Носех я през рамо.
Потисках всеки неин бунт.
Озъбвах и се - тя като роптаеше.
Разпъвах я на кръст. Напук на Юнг!
А после... После се разкайвах.
Възкръсваше... Добра Душа!
Прощаваше ми (мъдрите прощават),
очакваше от мен да не греша,
аз все така й обещавах...
Опитвах се. Наистина! За ден...
На следващия - пак започвах
безмилостна война в самата мен.
Опитвах се да се надскоча.
Надскочих се! И за какво?!
Щастлива ли съм? По-щастлива?
Душата ми не може без любов...
Омръзнах й. И си отива...


Циганка
Румяна Йорданова Симова (osi4kata)

Добър вечер, господине!
Дай ми - левче или два...
Виж, ръцете ми са сини
и подути от студа!
Циганка съм, но съм млада...
Имам гъвкава снага!
Огнена съм като клада
и по-чиста от снега...
Пея нежно като славей.
Любовта ми е в кръвта...
Хайде, да попеем!Давай!
Песента на любовта...
.......................
Лека нощ! Сега си тръгвай!
Знам, че искаш да си сам.
Не съм циганка...Излъгах...
Просто трябваше да ям....

Грешница
Румяна Йорданова Симова (osi4kata)

Не страдам. Нито съжалявам.
Обичам малките си грехове.
Осъдила съм те на незабрава
и ще те помня с векове.
Не ме боли. Е, пак послъгах...
Боли ме мъничко – ей тук.
Сега ще трябва да си тръгвам,
очаква ме у нас съпруг.
Не съм невярна, нито лековата.
Не търся авантюри и игри.
Фатално късно срещна ни съдбата,
дари ни с миг, след това ни раздели.
Не плача. Това не са сълзите ми.
От жегата е може би....
Не искай прошка от очите ми,
не си виновен в нищо ти.
Е, тръгвам. Чакат ме във къщи.
Аз съм омъжена жена.
При него трябва да се връщам.
Съдбата нареди така.

Благодаря
Румяна Йорданова Симова (osi4kata)

За тайните, които споделихме ,
за часовете, отделени за обяди ,
за алкохола, който не изпихме ,
за добрината, от която ти ми даде....
За твоето приятелство чудесно ,
за неоткъснати за мен цветя ,
за това, че с теб е интересно
по всяко време на деня....
За топлите очи, в които плувам ,
за донкихотовския дух ,
затуй, че никога не те целувам
и думи зли от теб не чух....
За смешната вода, която пихме
във “криво” дворче... За дъжда.
Затуй, че нищичко не скрихме
един от друг... – Благодаря!


Колкото - толкова
Румяна Йорданова Симова (osi4kata)

Толкова малко те имах ,
толкова много мечтах.
Исках да бъда любима ,
ала любима не бях.
Бях само малка играчка
във силните ти ръце.
Твоята сила ме смачка.
Сила човешка ли бе ?!
Толкова дълго пътувах ,
за да те имам за час ,
с толкова страст те целувах...
Боже ! Това не съм аз ...
Всичко е анти-логично,
без повод, без аргумент.
Луда съм аз – романтичка,
търсеща Вечност в Момент.

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://bluerose.forumotion.com
BLUE_ROSE
Admin
Admin


Female
Брой мнения: 299
Age: 31
Registration date: 28.06.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Любими стихове   Съб Юли 07, 2007 7:01 pm

З Н А М Е Н И Е

Синчето ми - да ми е живо!-
страхотен пакостник е вече!
Със своето гласче звънливо
на звънките ми рими пречи.
Ще бутне туй,онуй ще смачка.
Отдето мине, прави диря.
Затрупан с мънички играчки,
големият ми свят умира.
Големият ми свят! Тъй малък
в ръчичките му той изглежда.
Детето свива в миг без жалост
туй,дето цял живот подреждам.
Ех, синко, стих мой най-чудесен
и моя най-безсмъртна книга,
май моя свят не ти харесва?
Добре бе,синко, пререди го!

Д.Дамянов

Първи път, и то нещастно
който люби, Бог е пак.
Ала втори път нещастно
който люби, е глупак.

Аз такъв глупак съм.Любя
втори път и пак нещастно.
Вятър и звезди се смеят.
Аз се смея с тях.И...гасна.

Х.Хайне


Тази вечер ще си легнеш рано,
но до късно няма да заспиш.
Дълго ще разчиташ по тавана туй,
което трябва да решиш.

Ще се ровиш в спомени и дати,
ще възкръсваш трепети и дни
и ще трупаш във блюдата на сърдечните везни:
радостта- и първото страдание,

верността-и нейните въжа,
ласките-и първата досада,
клетвите и първата лъжа.
Ще претегляш, ще сравняваш скритом

устните ми с нечия уста,
нечии очи- с очите ми,
силата- със нежността...
После ще объркаш всичко

и наслуки ще запълваш слепите блюда:
ще поставиш любовта при скуката,
навика- при любовта...
Страшно ще ти е да се събудиш- по-добре е да не спиш:

да си идеш- ще ти бъде трудно,
да се върнеш- ще се унижиш!

Стефан Цанев

На този свят в житейската гълчава
най-силно съм усещал близоста
на тези три неща който изброявам
Любимия, Приятеля, Смъртта.

Любимия с име и без име,
любимия с много имена.
Зелена светлина изгряла зиме ,
среднощно слънце утро с луна.
Задъхан ек в мълчанието пусто,
бодлива роза на самотен хълм,
която ме ранява с нежно чувство,
че вечното искуство не е сън!

Пиятеля еднакъв и различен,
със свои гризи и със собствен смях,
който в радоста ми не е плакал
и не е пял, когато плача аз.
С когото двойно на света живея,
но без да бъда тъмно раздвоен,
с когото общо под една идея
се ражда несъвършения ми ден.

А смъртта за нея нямам суми,
тя може да пълзи и да лети,
да влиза тихо в празниците шумни
и да крещи в най-тихите сълзи.
Да има смърт, но нека е такава
да свърши с мен, но не и със Света
и някои друг след мен да изброява:
Любимия, Приятеля, Смъртта...

Георги Константинов


Понякога въздъхвам уморен -
веднъж да мине този тежък ден!..

Веднъж да мине този месец само
и да погледна болката през рамо.

Да мине бързо този летен дъжд.
И зимата да свърши изведнъж...

Докато си река със глас изстинал:
Я гледай! И животът ми преминал!

Георги Константинов


Христо Фотев

Морето само живите обича...

Mорето само живите обича,
а мъртвите изхвърля на брега.
Едно момиче, ах, едно момиче
морето не изхвърли на брега.
Остана само кърпата позната
да се прелива с белите вълни.
Момичето обичаше моряка,
моряка - всички хубави жени.
Остана само кърпата с червени
и лилави ресни като преди.
Ний плакахме безшумни и смутени
и скочихме в студените води...
До дъно преобърнахме морето
със пръсти, посинели от тъга,
да търсиме момичето, което
морето не изхвърли на брега.


_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://bluerose.forumotion.com
BLUE_ROSE
Admin
Admin


Female
Брой мнения: 299
Age: 31
Registration date: 28.06.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Любими стихове   Съб Юли 07, 2007 7:05 pm

Тя е...трудна за открадване

Погледнете я как се облича!
И мъртвец ще надигне от гроба.
Има тяло от сто неприличия.
А баща й изглежда е Бог.

Стъпва бавно. Избързват диханията.
Ветровете се любят с косите й.
А мъжете болят като рани
и мълчат. А наум я отричат.

Тя е лятната вечер над хълма ти
и се давят в очите й лебеди.
А гърдите й остро покълнали
разсъбличат до дявол и тебе.

По бедрата й погледи жадни
се разбиват. А искат да пият.
Тя е...Трудна жена за открадване.
И се мрази за тази магия.

Не я гледай! Ще бъдеш измамен.
(И жените я стъпкват стъписани.)
Прокълни се. Крещи, че я нямаш.
И обичай поименно списъка си...



Аз съм смугла. Обичам те нежно,
неприлично, порочно. И диво.
Подлудявам те с устни копнежни.
Ти ме искаш. И аз съм щастлива!

После дълго и бавно те чакам.
Ти се срещаш и с други, но тихо…
Ще запаля колата във мрака,
за да бъде...Достигам те. Имам те.

Нямаш граници. С болка екстазна
ме превръщаш в единствено твоя.
Диво хапеш. Обичаш ме страстно,
“перлен тигре”, излей се пороен…

А след ден мастурбирам със мисъл
и лудея по теб… sms -но.
“Ако можеше пак...”Ставам писък.
“Не ме скъсвай. Обичай ме. Обичай ме нежно”

Четири дни вече дишам без тебе,
а си близо. И климата... хладен.
Излъжи ме…обичам. Приемам те,
“принце приливен”... изненадвай ме!

А онази....наивност...Глупачката!
Разкажи ми как скучно се чука,
как във тройка със някого чакаш я
да я пипнеш с голяма погнуса...

Тъжна Коледа. Цирк разиграваме.
Тя ти вярва...Нещастната! Чака те.
Пълна празнична нощ... И спасение.
С лунно-огнена страст обладаваш ме.

Тя е гола скала във морето ти,
ще се хилим на нейното място...
Ще се любим на камъка неин.
От сега сме възбудени. Бясно е!

Има много, с които я мамиш.
Но се връщаш. И тя те целува...
Унижавай я!... Искам да страда!
Аз съм смугла. И твоя до... глупост.


pin4e



Поръчение

Когато вече някой ден
решиш към нов бряг да отплуваш,
недей си взема сбогом с мен -
отплувай, без да се сбогуваш.

Върви, обичана жена,
понесена во век в сърцето.
Луната пак ще е луна
и пак ще е небе, небето.

В любов недей ми се кълна!
Защо е нужно да се лъжем?
Ти нямаш никаква вина,
в това, че ще остана тъжен.
Еднъж ли горест съм познал?
Еднъж ли съм се огорчавал!
При мене, който не е спрял
не ме е само той ранявал.

Ти моята любов прости!
Сърцето ти не ми е длъжно...
Какво е скръб, не знаеш ти,
не знаеш ти какво е тъжно...

За сбогом няколко слова
да каже всяка друга може.
Но ти не би могла това,
ти кръст не можеш лесно сложи.

Ах, ти си толкова добра!...
И в свойта нова безнадеждност
без думи аз ще разбера
за отзвучалата ти нежност...

Затуй когато някой ден
си тръгнеш и не затъгуваш,
недей си взема сбогом с мен,
иди си, без да се сбогуваш

Пеньо Пенев


ОДА за женските сълзи

Тя плачеше,когато я дърпаха за плитките.
Когато момчетиите замеряха с прашки птичките.
Когато до полуда в едно момче се влюби.
Когато жива се оплака,защото го загуби.
Тя плачеше,когато оставаше сама.
За старите си кукли,за мама,за дома.
Когато се омъжи очите си исплака.
Когато го испращаше и срещаше на влака.
Тя плачеше,когато раждаше в щастлива болка.
Не мислеше защо,не питаше и още колко.
И продължаваше да плаче над болните деца.
За хората без покрив и тези без сърца.
Тя плачеше,когато децата отлетяха
и къщата и дворът смъртоносно опустяха.
Когато се завръщаха,пак плачеше-щастлива.
И тайно,тихо плачеше,когато си отиват.
А после плака гордо,когато стана баба.
От болка пък-че ставаше по немощна и слаба.
Тя плачеше,когато оплакваше мъжа си.
Преди да го последва,прз сълзи каза на сина си:
-Е,сине,поплачи си,но знай:Аз съм много щастлива жена,
защото съм имала шанса да плача за всичко това!

Мадлен Алгафари


В класа беше свитичък малко, безлик.
Ни глупав, ни умен - в средата .
И ето, че срещам го вчера - войник
(ех, бързо порастват децата)!

Дошъл с камиона, ми казва смутен,
по работа нещо да пита,
добре бил щастлив бил, че само след ден
се жени. Е, казвам, честито!

А той ми разказва пътувал веднъж
към някякво село наблизо.
На пътя - момиче, в мъгла и във дъжд!
Той спрял и извикал й: "Влизай!"

Тя влязла. Погледнал я: чака дете.
И жал го обзела голяма.
"Къде да те водя - я питал, - къде?
Мъж имаш ли?" Казала: "Нямам!"

Бумтял камионът из селската кал,
момичето гледал войникът
и мислел си: "Хубав пердах би изял,
ако срещна го нейде мръсника!"

А после решил: "Късметлия съм днес!"
завил към дома си в мъглата
и викнал през портата: "Мамо, излез,
че булка ти водя в колата!...

Войниче - през сълзи едвам промълвих, -
честита ти радост, войниче!...
Пожелах му отплата за подвига тих -
Тя истински да го обича.



Отивай си, Любов. Лъжлива кучка!
Ще се изсмея ( с обич) във лицето ти.
Разкарай се! На другите се случвай.
Не си за мен, порочна непотребнице!

Най-евтината. Куца проститутка
в квартала на пияните моряци.
Бедрата ти са тежки като скуката.
Очите ти - гримирани със вярност.

Глупак съм. Като в Коледа повярвах.
Отивай си на майната! Изчезвай!
Изгубих силата да бъда слабия.

И трудната любов е много лесна.

пин4е

_________________


Последната промяна е направена от на Сря Авг 08, 2007 10:07 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://bluerose.forumotion.com
Dalyana
Експерт
Експерт


Female
Брой мнения: 123
Registration date: 03.07.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Любими стихове   Нед Юли 08, 2007 10:58 am

Обич

И боли, и е светло, и хубаво -
късна есен - ръждясват листата.
Разтопи се сезонът на влюбените,
но в ръката ти още е лято.
Ситен дъжд, голи пейки и улици,
и прозорци със длани студени...
С теб боли и е страшно. И хубаво.
А не става за стихотворение.

© Таня Пенчева


Image hosted by servimg.com

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
BLUE_ROSE
Admin
Admin


Female
Брой мнения: 299
Age: 31
Registration date: 28.06.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Любими стихове   Пон Юли 16, 2007 2:23 pm

Прости ми ,Живот
Gentiana


Прости ми, Живот!
Така и не се научих да те живея.
Нямам право на глас.
Да търся утрото в мрака не смея.
Прости ми, Живот!
Всяка стъпка е крачка към Ада.
Аз съм пепел от минало.
Да изчезна...така ми се пада.
Прости ми, Живот!
Тебе мразех, а аз съм виновна,
че превърнах те в бреме,
че рушах те и зидах отново.
Прости ми, Живот!
Ето, там има два-три куршума.
Ако спусъка тегля...ще свършиш...
Това е. Не ще и дума.
Но коя съм пък аз-
да решавам дали да живея?!
Боже Господи, спри!
Остави ме...
Да умирам със дни аз умея.
Ще се влача, ще плача,
ще мълча и ще моля за милост.
Прости ми, Живот!
Всичко беше лъжа,
но не моя...
Не моя...
Живот нахалост.


Мислено с тебе разговарям...
divachka

Добро утро, обич моя,
пак събуждам се сама,
леглото е студено,
другото ли топлиш сега?

Добър ден, обич моя,
не ти ли липсвам малко поне?
В забързаното ежедневие
идвам ли понякога в мислите ти?

Добър вечер, обич моя,
догорява уморения ден,
пак сама съм и те чакам
да дойдеш, обич, при мен.

Лека нощ, обич моя,
навярно пак обърка адреса,
ще ти простя и този път, обич,
свикнах мислено да съм с теб.

Ех, обич моя, обич моя,
вратата отворена ще бъде за теб,
когато се наситиш на онази, другата,
върни се, обич, при мен.

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://bluerose.forumotion.com
Dalyana
Експерт
Експерт


Female
Брой мнения: 123
Registration date: 03.07.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Любими стихове   Пон Юли 16, 2007 6:41 pm

В случай на обичане

alisa_wonderland (Елица Мавродинова)

Аз чаках да заклещиш свободата ми,
изплетена от сетива. По котешки.
И чаках да ме вкараш във познатия,
утъпкан Симулатор на живота.

Аз дебнех да усетя, че си плосък
и в тебе няма нищо за разкриване.
Претърсвах те за празнота и восък.
Изследвах те. Дълбаех те. Сканирах те.

Но ти дойде. И счупи всички брави.
И скъса всички котвени зеници.
Раздвижи закърнелите ми стави.
Подплаши затлъстяващите птици.

Нахлу във прашните ми очертания.
(Очаквах всичко! Само не различност...)
И ми изтръгна всички оправдания,
които пазех. В случай на обичане.


Да ти се извиня

alisa_wonderland (Елица Мавродинова)

Аз знаех, че ще дойдеш. Пожелах си те,
угасяйки последната си розовост.
Но... виждаш ли... тежа от произнасяне.
Не знам кога реших да бъда проза.

Не помня точно кой ме обезстИши
и как загубих дарба да сънувам...
Гласът ме дави. За това ти пиша.
Да ти се извиня, че се страхувам.

Страхувам се от тази сеизмичност.
От магмата, шприцована във вените.
От Етната, с която те обичам...
Изригваш в мен. И аз съм ужасена.

Аз цялата съм пълна със стени.
И зверски ме е страх да ги съборя.
Без тях съм голота. Не ме вини!
Страхувам се от тази еуфория.

Не помня точно кой ме обезсмисли
и как загубих вярата, че струвам...
Разказвам се пред теб, защото искам
да ти се извиня, че се страхувам.


Дано да заструвам обичане

alisa_wonderland (Елица Мавродинова)

Какво да ти дам? Нищо си нямам,
което да струва обичане.
Съшивах, посичах и падах, и тичах...
Предадох се. Празна от ничийност.

Какво да простя? Нищо не нося,
което да струва предателство.
Задавах въпроси, царувах и просих...
Износих се. От обстоятелства.

Убивах убийци, любовници любих,
лъгах лъжци, мъченици измъчвах,
сънувах, събуждах, намирах и губих,
упътвах, предписвах безпътност...

Какво да ти кажа? Нищо не знам,
освен, че ми писна да тичам.
Сега е различно, мълча и се вричам...
Дано да заструвам обичане!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Dalyana
Експерт
Експерт


Female
Брой мнения: 123
Registration date: 03.07.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Любими стихове   Пон Юли 16, 2007 6:53 pm

Oпит за приказка

Ellyst

На връх гранитен, сред листа и клони,
в бръшлян увита и със покрив сив,
къщурка крива със стени изронени,
загърната е с плет бодлив.


Божури-пламък гушат се в плета,
под стряхата й славей чурулика,
Кълбета дим коминчето-лула
към пурпурните облаци издига.


Вратичката проскърцва и внезапно
на вещица подава се ръката.
Божур пламтящ откъсва и обратно
със скърцане затваря се вратата.


Дочува се мърморене неясно -
напевно-омагьосващи са трелите.
Какво ли става там, в стайчето тясно?
И славеите с песните са спрели...


А шепота, преминал във кресчендо,
от руни древни черпи омагийстване
мехури пукат смрад в котлето медно,
предвкусващи се в нечие убийство...


Последна щипка - билето отровно
сред пяната бълбукаща потъва.
С безкръвни устни вещицата злобно
подсмихва се и хищни пръсти сгъва.


В отварата божурите изтляха.
Остана само тежък дъх на сладост.
А славеите тъжно пак пропяха,
че сготви днес отвара против младост.


Дневникът на Пенелопа

ellyst

Нощ първа. Лазят по стените
измамни сенки, в жертвен танц оплетени.
Ликът ми пари. Сухи са очите.
По устните, все още неразчетени,
се ронят на раздялата словата.
На цъфнали маслини аромата
промъква се във брачното ни ложе...
Не може да залъже празнината...
Не може и утеха да предложи...


Нощ втора. Само ден ли мина?
Копнежа е до болка осезаем.
Как мразя тая цъфнала маслина -
на теб мирише - сладостно-омаен...
И зарад тоя мирис непокорен,
промъкнал се през тънките завеси,
кутията със сълзи се отвори.
Прости ми, че със плач, а не със песни
със боговете споря и се моля...


Десета нощ. Ще пресуша кутията -
пред портите ми сбраха се женихи.
Ах, как ги ненавиждам всички тия -
накичени, но зли. Притворно-тихи.
Как смеят да погребват без останки!
Лъстиво да ме гледат, да домогват
до трона ти. Мъже ли? Куртизанки!
На алчността си пошла не насмогват...


Нощ някоя... Отдавна не броя.
Разплитам нишки със ръце изтръпнали.
Отново ще изпридам през деня.
В килима ще втъка сълзи преглътнати.
Синът ти е пораснал. Мъх расте
по скулите му - толкова прилича ти...
Ръцте му са мъжки, а дете,
при тръгването ти, след тебе тичаше...


Една година. На килима сватбен
останали са редове за връзване.
Не зная кой от тия ще го грабне,
на трона ти да седне кой ще дръзне...
Маслините от плод са натежали
и тежкият им аромат отново буди
копнеж във сетивата ми заспали.
Копнея Одисей да ги събуди...


Ни женена с жените, ни вдовица.
И в алчните очи на таз пасмина
съм просто цел. А в мен живее птица!
Защо, защо те пуснах да заминеш...
Кълна се в боговете, ще те чакам.
Не ще повярвам в мрачната ти гибел
доде прибоя не изхвърли всяка
частица твоя, глозгана от рибите.

До онази, другата

Ellyst

Нахлу в света ми и донесе облаци.
От дъждове подгизнаха очите ми.
Реки от мъка прокопаха провлаци -
със пръст-забрава пълня днес следите им.


Мравуняци съборени са нощите.
Гъмжат от мисли трескаво-болезнени.
Във филмите са победени лошите.
А аз в сценария за моя бавно чезна.


Опитвам се да трия диалозите.
Опитвам се и тебе да изтрия.
Не търся отговор дори и на въпросите,
под линия поставени от Ние.


Забравата лекувала, ми казват.
Лечението много се проточи...
И като тумор стръвен, неизрязан,
в сърцето ми дълбаеш многоточие.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
 

Любими стихове

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Blue Rose-